Иван АНДОНОВ:
...."Към 4 часа сутринта чух биенето на камбаните от черквите Св. Богородица, от Каршияка, а по после и от Мараша. Веднага се облякох с въстаническите си дрехи, въоръжих се добре и тръгнах към градската градина, където нямаше никакви хора, а когато излязох на пазаря, там заварих само авангарда на Николаева, а след него една рота войници, предвождана от капитан Козловски с едно народно знаме. От там тръгнах към шадравана, където видях много войска, начело с музика, предвождана от майор Николаева; там той заповяда на поручик Зидаров да отиде с едно войсково отделение и да завземе моста, като го освободи от 4-те топа, които бяха поставени от правителството против навлизането в града на Голямо-Конарците.
След Николаевата дружина пристигнаха и войниците от учебния батальон начело с майор Филов. Всички тия войски се спряха на площада пред конака. Не се мина нито пет минути и аз чух да се вика ура! от моста, отдето идеше четата на Чардафона, която се спря до вратата на конака откъм река Марица. На същия площад откъм пазаря, от биенето на камбаните, стрелянето с пушки и револвери, и от големия шум от гръмогласните ура, се събра минутни едно множество около 1000 души съзаклятници и граждани, съчувствующи на съединението.
Там се видяха с Николаева, Муткурова, Филова, дядо Райчо, Соколова, Захария Стоянов, Шилев, Чардафона и ред други граждани и се поздравиха със съединението. След малко, сгрупирани всички начело с майор Николаева, който яздеше на кон, потеглихме към конака, гдето се спряхме пред железните врата, понеже бяха заключени от вътре с ключ. През тази врата видяхме, че вътре в конака има много наредена войска, която освен обикновения караул, била предназначена да пази пашата. Начело на тази войска вътре в конака, която принадлежеше на състава на I дружина, командувана от майор Якобсон, в отпуск тогава, стоеше капитан Рачо Николаев Шопчето.
Майор Николаев извика на полицмейстра Коростелев да отвори вратата, защото в противен случай ще я счупи. В това време, Николаев заедно с войниците и народа извика: “ура! да живее съединението! долу Румелия! долу пашата!” Тогава защитниците на пашата – войниците с командиря си капитан Рачо Николаев Шопчето и те извикаха: “Да живее съединението, долу Румелия!” Изведнъж се даде заповед отвътре на един фелдфебел, който донесе ключовете и вратите се отвориха. Ние всички, народ и войници заедно, и Голямо-Конарците, нахълтахме в конака с ура. Тия ура се продължиха до 20 минути.
Най-после, по решение на народа, избраха Захарий Стоянов и мене, да влезем при пашата, да му съобщим, че съединението е прогласено в името на българския княз Александър Батенбергски; че правителството на Източна Румелия е съборено, заедно с главния управител, на който властта от този момент престава да съществува. Този избор стана със съгласието на майор Николаева, защото се страхувахме от безредици, предвид лошото настроение на народа, да не би да нападне пашата и го разкъса на парчета. Най-много измежду тълпите се отличаваше Николаев, който с извадена сабля и на кон, викаше: “Долу треперко! Дръжте го да не избяга през градината!”
Ние имахме за задача да изведем Кръстевича на двора пред народа вън в конака, за да го видят, че той е свален и няма вече никакво значение. Преди да влезем в апартаментите, дето живееше, ние дадохме заповед на полицейските власти да повикат файтонджията, да впрегне частния файтон на Кръстевича, и да го приготви пред стълбите, дето ще излезе пашата да седне в него. Оказа се, че в конюшнята, която се помещава в конака, файтонджията му Петруш Бенту избягал. Затова повикаха от близкия Панаир хан един арменец – файтонджия, за да впрегне оставения файтон, обаче той като видял кошумите, казал, че не разбирал как се впрягат такива кошуми и отказал да ги похване дори.
Тогава едва пратиха полиция да дирят Петруша и го доведоха. Стражарът, когото пратихме да го дири, се казваше Васил Контето. Ние двамата със Захарий Стоянов се отправихме за двореца и когато вече се доближихме до външните стълби към вратата, народът почна изново да се вълнува, чуваха се неспокойни гласове: “долу Табакеркaта! Табакерката от султана да видим, Треперко!” извика Николаев.
Ние двамата със Захарий Стоянов се доближихме до стълбите и се спряхме до вратата. Побутнахме, но се оказа, че тя е заключена отвътре с ключ. Хората започнаха да викат и се заканват, че ще счупят вратата. Тогава се показа през прозореца отвътре фелдфебелът Никола Пeнчев, родом от с. Рахманлий, който изпълняваше вътрешна придворна служба и ни каза, че му е поръчано от пашата в никакъв случай да не отваря вратата, защото иска да си почине, тъй като цяла нощ не бил спал. Най-после, Никола Пенчев, като видя как настойчиво се иска отварянето на вратите, отвори ги и ние влязохме. Ние му поръчахме пак да ги затвори отвътре, да не би някой да се вмъкне да стане причина за вътрешно безпокойство.
Най-напред ние попитахме Никола Пенчева, дали вътре няма войска или полиция при пашата; той ни увери, че няма. Попитахме, где са неговите адютанти-офицери, които пазят живота на пашата. Той отвори канцеларията, дето стоят те и каза: “те избягаха още в 2 часа през нощта, заедно с Радко Димитриев, който беше дошъл тук с Чичагова”. А един от адютантите му, който бил останал сам, избягал през дувара към сиропиталището.
Тръгнахме и двамата със Захария по тесния коридор и додето отидем до средния салон, пред който се намират вратите на спалните и за живеене стаи, жива душа не срещнахме. Като минавахме през този салон, излезе една дама, дъщерята на Кръстевича, която щом ни видя, почна да плаче, защото се страхувала, да не би да бъде убит баща й. Тя говореше чисто на български. Аз я попитах да ми посочи в коя стая живее баща й, и тя ми я показа. Захарий Стоянов остана да се разправя с дамата, да я утешава и успокоява, че баща й ще бъде запазен и че ние не сме лоши хора, а само ще отстраним баща й вън от града.
В това време, аз влязох в стаята, понеже вратата й беше отворена. В стаята имаше само един железен креват, в който лежеше Кръстевич, а палтото и панталонът му бяха окачени на кревата. Той беше буден, покрит с юрган, само главата му открита. С влизането си още аз извиках:
“Господин Кръстевич, ние сме упълномощени с Захария Стоянов от името на народа и войската, които се намират вън на двора, да Ви обявим, че вашата власт е съборена и престава да съществува вече; вместо нея, прогласено е съединението на Южна България със Северна, в името на Негово Височество българския Княз Александър Батенберг; облечете си дрехите и станете да дойдете с нас вън, защото народът иска да ви види и да се увери, че Източна Румелия, заедно със своя паша е съборена вече”.
Тогава той се подигна от кревата, и без да погледне към мене, стана и почна да се облича. Той гледаше надолу като човек много сърдит, който прави този жест на презрение или от страх. В това време влезе Захарий Стоянов, повтори му същите думи, които казах аз, и му заяви още да не се бои, защото животът му ще бъде гарантиран от нас.
Тогава Кръстевич се посъвзе духом и каза: “Съединение, съединение, та какво от това? Аз съм българин, имам заслуги: и аз съм за съединението”.
Като се облече, ние двамата със Захария, той отдясно, аз отляво, го хванахме под ручка и го поведохме за коридора. Там ни срещна Георги Данчов и ни каза: “Бързайте, защото народът не може да търпи; мене ме изпрати майор Николаев да ви съобщя това”. От коридора до вратата нямаше никакъв гражданин или стражар, освен фелдфебеля Никола Пенчев, който носеше един куфар на пашата, отвори ни вратата и ние излязохме и се спряхме пред стълбата, дето чакаше впрегнат пашовският файтон и в него само файтонджията му Петруш Бенту.
Щом се показахме вън, народът почна да вика: “Да живее съединението! долу Румелия! долу Треперко паша! ура!” Това се продължи близо 10 минути. Дворът беше пълен с граждани, селяни с десетина разни знамена, предвождани от Чардафона и Петър Шилев от Голямо-Конаре; Панайот Сребрев, Костадин Балтов, Никола Кръстев, от Станимака; Стоил Търнев, Петър Гатев, Георги Събооглу, Иван Шопа, Христо Шопов, Иван Петков, Янко Айватюйлията, Коста Търнев, Илия Николов Фишкина, Васил Джевизов, Димитър Шопов, Аргир Шопов, Тодор Македонски, Атанас Хр. Балджиев и др. от Каршияка, пловдивско предградие.
В това време войската се беше оттеглила вън от конака. Щом Кръстевич се качи на файтона, подпомогнат от нас, отляво влезе Недялка Шилева, годеница на Чардафон Велики, облечена в комитаджийски дрехи, въоръжена с револвер и извадена сабля и седна до Гавриил Паша. На капрата при файтонджията седнаха двама въоръжени и облечени във въстаническа униформа, Никола Мандраджиев и Тодор Орханиев, да охраняват файтона и пашата. Додето да тръгне файтонът, Кръстевич се обърна към нас, като посочи с ръка към Недялка и каза:
“Съединение разбирам, но това е голямо оскърбление за мене, да ме конвоира една жена, от която тук няма никаква нужда.”
Ние му отговорихме, че такава е волята на народа, и той е длъжен да се подчинява. Ние заповядахме на файтонджията и той тръгна. Файтонът едва можеше да си пробие път, защото пред него тичаха около 5000 души. Измежду селяните забелязах бай Иван Танев Арабаджията от с. Царацово, другар на Левски, че предвoждаше около 100 души от своето село, до него развято ново знаме с лев, начело с Божил и Пею Георгиеви, Георги Донков, Рангел Куманов и други негови съселяни, с които се здрависахме. С излизането на Кръстевич, в конака не останаха много хора. Когато файтонът излезе навън, внезапно се яви пред нас Костадин Тодоров, началник на телеграфопощенската станция в Пловдив, пиян, със зачервени очи, и със стиснати към нас юмруци и ни каза: “Сега вази ще правим генерал губернатори; това тук е лесно, но да ви видя стегнати с цървули на турската граница”. Разбира се, ние му отговорихме достолепно, обаче ние не изпълнихме дълга си като революционери, защото трябваше да го преварим и унищожим.
Това зная аз от практика: във време на революция толерантността към своя противник е равносилна с голям будалък. Трябва при пръв случай да унищожиш врага си, защото в противен случай той ще те превари и убие. За доказателство на това мое убеждение е фактът, който по-доле предавам, защото същото това лице след два часа уби по същите мотиви майора дядо Райчо на площада Джумаята. ....."
В-к "Про и Анти"
На снимката - Кулминацията на празника беше тържествената заря-проверка на площад "Съединение".