Някога траките са почитали вълка като водач-главатар на воинска дружина, воин, който е нарушил обичаите и е станал предводител - цар, на разбойници. Ето защо у него все пак е останало нещо слънчево — царско макар и с обратен знак. Вълчето име носят хора, местности и селища. А всичко идва от митологията, от вярванията на прадедите ни –там тъждеството на мотива вълк-змей е отразено и ясно представено в изкуството от онова време: върху бижута, дърворезбени орнаменти и шевици драконите са изобразени с вълчи глави.
“Куме ле, Кумчо вьлчане, честито да ти е името, дето го хаир дарува...” (Народна песен)
Българите вярват, че това са зли нощи, в които човек може да прихване всякакви болести. Нощта в представите е стара и грозна жена, която записва на тефтер грешниците и ги мори с едно докосване на тоягата си, затова по късна доба ” хората не бива да излизат от дома си".