Димитър Динев (на латиница Dimitré Dinev) е австрийско-български писател от български произход.
Димитър Динев е роден в Пловдив през '68, годината на Пражката пролет...
Учи немски в езиковата гимназия в Пазарджик. През 1990 г. емигрира във Виена. Там завършва философия и руска филология, работи на множество места, за да се издържа. Пише белетристични и драматургични произведения на немски.
Първата му книга с разкази е „Надписът“ (Die Inschrift). Още с нейното излизане критиците започват да говорят за „стил Динев“, а името му е споменавано редом с това на Елиас Канети. Известност придобива с първия си роман, семейната сага „Ангелски езици“ (Engelszungen) (2003), преведен на български през 2006 година. Книгите му достигат масови тиражи в Австрия и Германия.
Книги [редактиране]
* Die Inschrift (разкази), 2001 ISBN 3-901899-13-8 * Engelszungen (роман), 2003 г. ISBN 3216307050 * Ein Licht über dem Kopf (разкази), 2005 г. ISBN 3552060006
Награди [редактиране]
* 2002: литературна награда на град Манхайм * 2003: поощрителна награда на град Виена * 2004: поощрителна награда на немската индустрия * 2005: награда „Адалберт фон Шамисо“ на фондация „Роберт Бош“ * 2007: наградата „Аскеер“ за българска драматургия (за пиесата му „Кожа и небе“)
Информациятя е от Уикипедия.
Още биграфични данни от статия в "Новинар" от 2004 година (доста преди писателят да почне да бъде издаван у нас, и преди наградата му „Аскеер“ за българска драматургия (за пиесата му „Кожа и небе“):
Трябва да имаш доста голямо чувство за хумор, за да кажеш: "Може би мързелът ме направи писател!" И да напишеш книга от 600 страници за има-няма... осем месеца. Точно това направи българинът Димитър Динев и стана известен в Австрия и Германия с дебютния си роман "Ангелски езици", написан на немски и класиран между най-успешните немскоезични творби на 2003 г. У нас никой не е чел "Ангелски езици". Романът тепърва ще се превежда и ще види бял свят през април. Няколко странички от него авторът чете пред публика по време на созополската "Аполония". В родината си Димитър Динев има две публикувани стихотворения от времето, когато бил в ямболската казарма. Като чул за публикацията, командирът му рекъл, че оттук нататък той ще му е редактор и за урок го пратил... в ареста. Но не безславният литературен опит, а резултатът от първите свободни избори направили от младока класически пример на беглец емигрант Митко бил шашнат, че народът, който вече имал право на избор, отново гласувал за своите мъчители. В началото на демокрацията си представял, че всичко ще започне наново, че ще се сменят хората в редакциите, че ще се разтвори широкият свят... Ама нищо такова не се случило, затова с един приятел хукнал към Братислава. По онова време се чуло, че границата с Австрия вече не е кой знае колко охранявана и можело да се мине пеша. Последвала авантюра като на кино В българска кръчма в Прага някакви сърби черпели, че са спечелили на рулетка. Заприказвали се. Единият ги посъветвал откъде точно да минат. Случайно се запознали и с немец, който ги откарал с колата си почти до границата, подарил им компас и обещал да ги чака в първото австрийско село след пет часа. Според предварителните изчисления по парцаливата и погрешна карта те имали да изминат само два километра. Разчитали на войнишката психология, която познавали от току-що приключилата казарма - зима, вали сняг, Бъдни вечер, абе, в това кучешко време кой ще ти стои на пост... Само година по-рано такова приключение би било абсурдно. Но сега те си вярвали, че ще преминат дивата гора, че Бог, съдбата и късметът са с тях а телените мрежи са само декор за авантюрата. Ама като чули да ги лаят кучета, рекли си: "Лелее, от хората можеш и да се скриеш, ама от кучетата не може, ще те надушат." Залегнали в снега, премръзнали, започнали да халюцинират от студ. Бъдещият писател дори не си бил взел шапка. Косата му станала на висулки. Заприличали на снежни човеци. Приятелят му бил съвсем на ръба и настоял да влязат в първата кръчма. И без това пропуснали часа за срещата с немеца. Добре, че били двама - теглили се един друг и си помагали, че и в ледена река цамбурнали заприличали на извънземни. А после дори един грип не изкарали за разкош. Посред нощ в кръчмата Динев използвал познанията си от немската гимназия в Пловдив и си изпросил една цигара. Догато приказвал, около него се образувало езеро от разтопен сняг. Единият от новите му познайници - две пиандета, бил готов да приюти бегълците, но собствениците на кръчмата го разубедили и извикали полиция. За късмет полицаите нищо не разбирали от старите паспорти, написани на кирилица. Българите се представили за сърби, а от сърбите по онова време не искали визи. И след като никой не ги приютил, за ужас или радост, тръгнали отново по заснежения път. Като два призрака се появили сутринта между празнично украсените австрийски коледни елхички. В селата, през които минали, палели страници от уличните телефонни указатели, за да се постоплят. Целта им била да стигнат до емигрантски лагер, където се получават документи и разрешение за убежище. Одисеята продължила, но оптимистично. След месец-два бегълците взели приравнителните си изпити по психология и философия за гимназия. А през есента вече били студенти по философия във Виена Работели на черно, за да се издържат. Глезотии - никакви, спели не повече от четири-пет часа. Писането на стихове се сменило с писане на киносценарий, който още през 1992 г. печели награда. След университетските философски съчинения, писани на немски, Димитър Динев решил, че всичко ще става по-бързо, ако пише направо на немски. Първо разказ, след това театрална пиеса, а първите му официално спечелени пари били от литературни награди. Австрийският дебют на българина бил със сборник разкази. Издателката му го харесала и сама предложила да издаде негов роман. Динев вече бил написал 100 страници от "Ангелски езици", с които участвал в конкурс в Германия. На панаира във Франкфурт българинът направил литературно четене на творбата си и преценил, че е по-добре да не бяга от късмета си. Австрийското издателство му дало аванс, с който да довърши романа си. Сумата била равностойна на парите от евентуална награда. Всъщност авансът означавал, че издателството ще направи голяма рекламна кампания на книгата. Романът излязъл от печат в средата на август 2003-а. Една от големите спечелени награди е от съюза на немските индустриалци. Всяка година те отличават трима автори, а с парите човек може да живее само от писателски труд, а не от журналистика, критика или преподаване. И станало интересно. "Има опасност да ме инструментализира някоя партия - казва сега авторът на "Ангелски езици". - И зелените, и социалистите искат да ме използват като емигрант имам твърде много предложения за писане във вестници на теми, свързани с лагерите и емигрантите." Литературните четения също започнали да му идват в повече и започнал да ги избягва, за да се съсредоточи върху писането. Австрийските критици се чудели дали да приемат Димитър Динев за местен писател или за български емигрант. Но тъй като оригиналът е на немски, приели го за един от "нашумелите" австрийски писатели. Динев получил наградата и от кметството на Виена, и от културния фонд на министър-председателя. Сега довършва сборник с разкази и две пиеси, за които има интерес от Бург театър и от театъра на Линц. Подписал е и договор за нов роман. Не може да се откъсне от миналото си в България, но ако някой тук прояви интерес към творбите му, ще ги чете в нечий чужд превод."
И едно интервю от съвсем скоро - януари т.г., "Капитал"
Сащка Журков в разговор с ДИМИТЪР ДИНЕВ
20.02.2007