Личности в Пловдив

Личности в Пловдив

Николай Хайтов (1919 - 2002)

Николай Хайтов (1919 - 2002)

1.1.2012 г. 0:00:00

Николай Хайтов е роден на 15 септември 1919 г. в село Яврово, Пловдивска област. През 1938 г. завършва гимназия в Асеновград, а през 1943 г. завършва в София Лесотехническия факултет.

Първият му очерк е публикуван през 1954 г. в списание Септември. Хайтов работи като редактор във вестник Народна култура. През 1965 г. става главен редактор на списание `Родопи`. През 1957 г. е издадена първата му книга - `Скъперници`.

През 1967 г. излизат знаменитите му `Диви разкази`. Те имат над 20 издания, като са преведени на много чужди езици, включително китайски. През 1989 г. излизат `Избрани произведения` в три тома. Общият тираж на книгите на Хайтов, които са издадени и преиздадени в България, е над 4 милиона екземпляра. Произведенията на Николай Хайтов са преведени на 28 езика.

Хайтов е председател на Съюза на българските писатели (СБП) от 1993 до 1999 г., като преди това от 1966 до 1968 г. е негов секретар. Той е упрекван в авторитарност и за разцепването на СБП. Носител е на Димитровска награда за проза, на литературната награда Йордан Йовков и на Вазовата награда за литература. Става носител на ордена Стара планина през 2000 г. Избран е за академик през 1997 г. от Българската академия на науките. Хайтов пише над 10 пиеси, 800 статии и рецензии.

Той има двама сина, Александър и Здравец, и една дъщеря, Елена. Съпругата му, Жени Божилова, е изтъкнат преводач на англоезична литература.

Николай Хайтов умира на 82 години от левкемия, на 30 юни 2002 г., в 19:30 ч. Опелото се състои на 3 юли 2002 г. в църквата Св. Седмочисленици, София.

Произведения:

  • Съперници (1957)
  • Искрици от огнището (1959)
  • Разбудена Родопа (1960)
  • Шумки от габър (1965)
  • Диви Разкази (1967)
  • Хвъркатото корито, 1-во издание 1979, 2-ро - 1982 
  • Магьосникът от Брезе - 1979
  • Да възседнеш глиган - 1985
  • Родопските комити разказват (1972)
  • Капитан Петко Войвода (1974)
  • Бодливата роза (1975)
  • Вълшебното огледало (1981)
  • Последните мигове и гробът на Васил Левски (1985)
  • Избрани произведения (1989)
  • През сито и решето (2003, посмъртно)
  • Троянските коне в България (2002, посмъртно)
  • Гробът на Левски (1985 и 2-ро издание 1987)
  • Дневници (1987, 1990)
  • Родопски властелини ( 1-во издание 1965, 4-то - 1983)
  • Перуански записки - 1975
  • Светогорски записки - 1987
  • Африкански записки - 1979

По негов сценарий са филмите: `Козият рог`, `Мъжки времена`, `Краят на песента`, `Капитан Петко Войвода`.

(Информацията е взета от Свободната енциклопедия Уикипедия  )

Позволяваме си да завършим с цитати от форума на в-к Сега онлайн по повод смъртта на писателя:

`Николай Хайтов-будителят ни остави. Но ни остави и своите невероятни мъжки книги, свидетели на паметта българска. Може би отива в друг, по-добър свят. Там сигурно пак ще намери с кого да спори.`

`За Хайтов не бие само една камбана - всички камбани на `Александър Невски` не са достатъчни за писател и творец като него. Поклон. Той изгради голяма част от обичта ми към книгите.`

`Хора като Хайтов не са подвластни нито на времето /минало, настояще, бъдеще/, нито на някакви измислени модели. Те са част от единствената и недосегаема реалност, която никой не може да промени: Духът, духовността на българите.`

`И за мен, както за повечето тук, той беше интелектуалист от висш ранг, много земен, смел... въобще кадърен човек. Дарбата му като писател нека я оцени бъдещето... Радвам се на почти единодушната висока и положителна оценка за това явление в българската литература. Винаги съм го смятал за много по-млад - сигурно защото той е един съвременник в истинския смисъл на тази дума... `

`Лека му пръст и вечна памет на Н. Хайтов. Винаги ще помним човека имал смелостта да отстоява личното си мнение, човека с позиция по важни обществени въпроси. Можем ли да не уважаваме човека, който никога не е превил гръбнак за лична изгода и е преминал през отредените му години с изправено чело.`

`Николай Хайтов беше темелен човек. Макар и писател, с думите си стоеше пред обществото като генерал. Умееше да защитава човек, идея, регион, организация, общество, държава... Той възкреси Капитан Петко. Превърна несъществуващия гроб на Васил Левски в светилище на българския дух. Издяла от камъка на родопското всекидневие фигурите на литературни образи, които донесоха Светлина сред гъстака от импулси в народната душа...`

 

Повече за Николай Хайтов можете да прочете на следните адреси:

Цанко Лавренов (1896-1978)
Öàíêî Ëàâðåíîâ å ðîäåí íà 24.11.1896 ã. â Ïë&ic...
Руслан Райчев, диригент (05.05.1919-08.01.2006)
Син на световноизвестния през 30-те години български тенор Петър Райчев, първоначално той пиано в консерваторията "Джузепе Верди" в Милано, където е роден на 5 май 1919 г. После с...
Иван Ст. Гешов (Пловдив, 20.02.1849 - 11.03.1924)
Иван Евстратиев Гешов - стопански и политически деец, публицист; дописен (1881), по-късно действителен член (1884) на Българското книжовно дружество (днес БАН). Той е виден политик, министър, мини...
Кирил Найденов (1945 - 2004)
Кирил Найденов е роден на 23.05.1945 г. в с.Славяни.
Димитър Матевски (Чирпан, 1835 - 1882)
Димитър Недялков Матевски - близък другар на В. Левски, виден деец на българската национална революция и на борбата за обединение на отечество­то след Берлинския kонгрес от 1878 г.  Р...
Христо Стоичков (род. 1966)
Христо Стоичков е най-успешния български футболист за всички времена. Професионалната си кариера започва с ЦСКА (София), а по-късно е закупен от европейския гранд Барселона. Стоичков извоюва слават...
Стефка Костадинова (род. 25.03.1965 г.)
Стефка Костадинова е българска спортистка и състезателка по лека атлетика. Тя е родена на 25 март 1965 г. в Пловдив. Завършва спортното училище в Пловдив, а кариерата й отначал...
Константин Стоилов (1853 - 1901)
Още като студент в Германия става член на масонска ложа. \r\nНачалото на политическата и държавническата дейност на Константин Стоилов съвпада с младостта на новоосвободената му родина. През...
Гаврил Кръстевич (1817 - 1898)
Гаврил Кръстевич (Гандю Кръстев Баев) е роден през 1817 г. в Котел. Обществен и държавен деец, книжовник; почетен член (1871) на Българското книжовно дружество (днес БАН). Завършва право в Париж. З...