Във фундаменталната (и единствена по рода си) история на световната анимация - `Cartoons: One Hundred Years of Cinema Animation` (1994), Джаналберто Бендаци говори за Тодор Динов като за "Патриарха на българската анимация". Тодор Динов е роден през 1919 г. в Пловдив. Автор, режисьор и сценарист е на повече от 40 анимационни филма, както и няколко игрални (например "Иконостасът" в съавторство с Христо Христов); изявява се и като карикатурист, илюстратор, график, живописец и плакатист. Създател на първата студия за анимационни филми у нас, основател на катедрата по анимация към ВИТИЗ (която после става специалност), член-кореспондент на БАН.
През 1999 г. е награден с най-високия орден на страната - "Стара планина" (първа степен), а през 2003 г. му бе присъдена наградата Кристална пирамида на Съюза на българските филмови дейци (СБФД) за цялостен принос към българското филмово изкуство, която той прие с думите: "Трогнат съм. Няма какво повече да кажа." (на снимката горе). Преди това бе показан може би най-известния му филм - "Маргаритка" (1965 г.).
Учителят на почти всички големи художници на Пловдив започнал да рисува, когато гледал майка си да тъче килим с огромни червени и зелени ромбове и черно-бели орнаменти. Като се заглеждал в него, фигурите започвали да трептят и това била първата анимация в живота му.
Доайенът на българската анимация почина на 85-годишна възраст, през юни 2004 г.