Авторът на най-нашумелия и най-награждавания роман "Соло" - Рана Дасгупта, ще гостува в Пловдив на 29 април от 18.30 ч. Негов домакин е поетесата Божана Апостолова. Тя ще го представи в София, Пловдив, Стара Загора и Варна.
"Соло" е разказ са съдбата - истинска и въобразена - на един стогодишен българин. Действието на романа се развива в София и проследява историята, надеждите и провалите на последното столетие.
Миналата година "Соло" спечели "Not the Booker Prize" и току-що стана носител на Commonwealth Writers' Prize.
Рана Дасгупта е британец на около 40 г. Роден в Кентърбъри. Отраства в Кембридж, учи в Бейлиол колидж, Оксфорд, специализира във Франция и САЩ. Живее в Делхи. Индийците го нареждат в топ 3 на своята писателска листа.
Марица
Британско-индийският белетрист Рана Дасгупта публикува своя роман "Соло", в който голяма част от действието се развива в България, пише вестник "Файненшъл таймс". Джон Съдърланд от "Файненшъл таймс" прави кратка рецензия на произведението, която разкрива любопитни за българската публика подробности от неговото съдържание. Действието започва през 2005 г., а главният герой, слепият Улрих, по това време е на 100-годишна възраст - малко по-млад от българската държава, "създадена" като конституционна монархия от "водовъртежа" на събитията на Балканите през 1878 г. Авторът прави ретроспективен скок към младостта на своя герой, а действието се завръща в 2005 г. едва на 168-а страница. Бащата на Улрих е амбициозен железопътен инженер, който мечтае да свърже Багдад, София и Париж с лъскава нова железница и "да измъкне България от Азия". Младият Улрих проявява афинитет към музиката, но баща му попарва брутално неговите стремежи, като хвърля цигулката му в огъня и се зарича, че няма да му позволи "да провали живота си".Животът на Улрих преминава през различни перипетии, както и този на баща му, който е осакатен през Първата световна война. Тогава, както и през Втората световна война, България се бие на страната на Германия, отбелязва Съдърланд. "Голяма грешка", заключава той. Впоследствие страната попада под ботуша на Кремъл и "най-тъпата пионка на Москва - Тодор Живков", както се изразява Съдърланд. Майката на Улрих е отведена без причина в "български ГУЛАГ", от който се завръща, загубила разсъдъка си. България е плячкосана и отровена от комунистическите си господари до такава степен, че замърсеният софийски въздух разяжда дамските чорапогащници. Улрих прекарва последните си дни сам в мизерна стая до автогарата. В този момент действието се завръща в 2005 г., откъдето започва. Ако романът беше приключил на тази 168-а страница, той щеше да бъде своеобразна приказка за провала на малката държава от Източния блок и на един огромен социален експеримент, отбелязва Съдърланд. Повествованието обаче продължава в поредица от привидно несвързани помежду си случки. Една от тях е историята на метреса на грузински олигарх, който е убит след 1989 г. След неговата смърт тя става партньорка на шеф на американска компания - гигант в развлекателната индустрия. Двамата подпомагат български музикант и негов сънародник - текстописец, които получават световно признание.Съдърланд се изказва сравнително скептично за качествата на романа, който според него е написан в доста сух стил. "Но в крайна сметка колко добри романи за България сте чели?", пита риторично той в края на своята статия. Според Съдърланд, който перефразира думите на Невил Чембърлейн по адрес на Чехословакия, България е "далечна страна, за която знаем малко, а ни пука още по-малко".
БТА